В ритъма на ракс шарки

Терминът RAQS SHARQI означава източен танц (ориенталски танц) и включва класически, популярни и традиционни египетски танци. Неговите корени могат да се търсят в древността, а в днешно време продължава да процъфтява, тъй като се смята за социално забавление в рамките на семейството, или при специални поводи, като сватби, тържества и др. Все пак терминът “Oриенталски танц” остава да бъде най-разпространената и позната дефиниция за източния танц, както в традиционната, така и в съвременната му версия.

Този рафиниран и елегантен стил се разделя в три различни направления:

SHA’ABI - ПРОВИНЦИАЛЕН

Както и самото име предполага, това е популярен и по-обикновен танц, произлизащ от провинцията. Това всъщност са танците на една по-широка категория хора, от различни региони, които имат общи изразителни характеристики, произлизащи от обединението на арабските мюсюлмани – GHAWAZEE (цигaнски произход) и FELLAHI (селски произход).

Kомуникативен, весел и оживен, танцът SHA’ABI е тясно свързан със земята, което се изразява и в неговата разновидност SAIDI - танц, произлизащ от горната част на Египет (Upper Egypt). През последните години тази форма на танцувално изкуство получава все по-голямо уважение, тъй като всичко, което е било широко разпространено в миналото, сега се подкрепя дори и от египетското правителство, като следствие на съживяването на чувството на национално достойнство. Всъщност някои изпълнители на SHA’ABI изнасят спектакли дори и в Сградата на Операта в Кайро - място, запазено предимно за балет в западен стил и концерти.

BALADI - ГРАДСКИ

Музиката и стилът BALADI сe сравнява със “Soul jazz“ и “ Rhythm & Blues”, произлизащи от американските чeрни гетa. Става въпрос за сравнително новата, градска форма на Raqs Sharqi. В начaлото на века, под английско владение и по време на урбанизацията, голяма част от селското население се мести в големите градове и това води до появата на нови черти в музиката и танца, които се изразяват в стила BALADI. Това е най-интересният стил, от изследователска гледна точка, защото възниква най-късно. От музикална позиция, към "внесените" от Запада музикални инструменти - йоника, акордеон, саксофон и тромба, се присъединяват традиционни инструменти като duff, nay и tаblah.Така се ражда TAXIM BALADI. Към 30-те години тази форма се затвърждава в т. нар. ASHRAH BALADI (структура, разделена на десет чacти, която се състои от вариации на тема, изпълнени от редуването на различни инструменти).

SHARQI - КЛАСИЧЕСКИ

Представлява изтънчена танцова форма, присъща на кралския двор. Движенията са по-плавни, по-малко подчинени на ритъма и изискват повече пространство.Считан като "класически" eгипетски стил, pафиниран, изразителен и чувствен, SHARQI е рeзултат на еволюцията на горе-описаните стилове. Меките и плавни движения на ръцете, изразителноста на лицето, кръшния ритъм на движенията на бюста и таза, придружени от серия сложни и елегантни стъпки, правят този стил много изразителен и завладяващ.

В ракс шарки няма нищо общо с познатият ни вулгарен кючек.Ракс шарки е просто красив, той е импровизация, неговият смисъл е женското тяло да си спомни за себе си, да се почувства добре, да покаже красивите си извивки.А като бонус е оформянето на изкусително дупе, коремче и хълбоци, подобряването на стойката, дишането, на менструалния цикъл, предпазването от болки в кръста (за ишиас говорим, момичета, за ишиас), идва доброто самочувствие - затова го препоръчват при депресии. За ракс шарки се смята, че подготвя жената за раждането като укрепва седалищните и коремните мускули, че е част от древно тайнство за стимулиране на женската плодовитост.За разлика от европейските танци, в които участват основно крайниците, в Ориента водещ елемент е коремната област като се включват, разбира се, ръцете, краката, косата и дори погледът.За това не е правилно танцът да се нарича бели денс - от английски "танц на корема". Объркването дошло, когато за първи път през 1893г. египетски танцьорки се представили пред публика на Световното изложение в Чикаго. Те изпълнявали една от разновидностите на ракс шарки - "балади", което буквално означава "роден, от моя край". По звукова аналогия американците го свързали с "бели" - "корем". Имало и рекламна стратегия в тази работа - тогава американските дами били стегнати в корсети и оголването на корема се смятало за скандално, предизвикателно, възмутително - с други думи, просто пълнело салоните. Стилът "балади" е повлиян от джаз импровизациите, в музикалния му фон може да чуете и саксофон, акордеон, кларинет.

*Използвани са материали от  http://www.eva.bg/ и   http://www.evelinapapazova.com/